Вариантът държавен капитализъм
До Октомврийската гражданска война през 1917г., довела до основаването на Съветския съюз, светът познава един единствен социално- публичен и стопански строй- капитализъм, съчетаващ пазарна стопанска система с парламентарна народна власт. Този строй има дефекти, той остава посредствен и до ден сегашен. Основният минус е неравенството, съсредоточаването на създаваното в стопанската система благосъстоянието в ръцете на малко на брой, за сметка на обедняването на мнозина.
" Проповедниците на капитализма- споделя философът Бернард Ръсел- акцентират свещеният принцип на свободата, който обаче съдържа една максима- богопомазаните не би трябвало да бъдат ограничавани в господството им над тези с нежелана орис ". Известният американският създател и кино документален Майкъл Мур го дефинира по този начин: " Капитализъм значи малко хора да са доста добре, а останалите да им служат ".
В резултат на Октомврийската гражданска война обаче се ражда нов, различен строй. Неравенството, съгласно Маркс се основава на употребата на наемните служащи от класата, която има фабриките, машините, средствата за произвеждане, класа, която има и политическата власт. Изходът е работниците- пролетариата посредством гражданска война да отнеме властта от капиталистите, да откри своя власт- тирания на пролетариата и да експроприира средствата за произвеждане. Това и става в ново създаваният Съветски съюз- властта се поема от " авангарда на пролетариата " - Комунистическата партия, многопартийната система е ликвидирана, пазарната стопанска система е сменена с планова такава. Този модел се постанова и в редица източноевропейски страни след Втората международна война. Той има забележими достижения в премахването на неравенството, в ликвидирането на безработицата, в обезпечаването на гратис опазване на здравето и обучение и един огромен минус: плановата стопанска система се оказва неспособна да обезпечи на популацията стандарта на живот, който обезпечава пазарната стопанска система, което, наред и с неналичието на демократично публично устройство и докара до рухването на този модел след разпада на Съветския съюз.
Американският икономист Милтън Фридман дава следното пояснение: " Следва да е кристално ясно, че до момента не е открит различен модел, който да усъвършенства благосъстоянието на елементарните хора, с изключение на пазарната стопанска система ". Десетилетия преди него, на 11 ноември 1947г. Уинстън Чърчил в тирада в Народното събрание споделя: " Много форми на държавно ръководство са опитвани и ще се пробват. Никой не претендира, че демокрацията е такава съвършена форма. Може да се каже, че демокрацията е най-лошата форма на държавно управление- като се изключи другите, които са експерментирани ".
През последните двадесет години обаче в Китай се ражда нова форма на държавно ръководство, на социално- стопански и политически модел, които като че опровергават Чърчил и Фридман. Този модел, преставляващ всъщност държавен капитализъм, съчетава еднопартийна система под управлението на Комунистическата партия с пазарна стопанска система, развивана под контрола на държавното управление. В Китай държавното управление има доста мощни корпорации и взема решение, съгласно потребностите и задачите на стопанската система, кои промишлености следва да бъдат субсидирани. Изгодни заеми от държавните банки се отпускат основно на на държавните компании, само че и на частни такива, чието произвеждане се смята за предпочитано. Така, компании като Lenovo and Huawei Technologies, които са частни, получават забележителна държавна помощ; в следствие Huawei през днешния ден е основен състезател в в софтуерния бранш и вторият максимален експортьор в света на интернетна технология. Корпоративният налог в Китай е 25%, само че може да бъде понижен и до 15% за държавни и частни компании, чието развиване произвеждане се насърчава. В резултат на прилаганият държавен капитализъм, близо 600 млн. китайци се измъкват от хронична активност. Специално внимание се обръща на едва развити райони, където по планов път се развиват промишлености. Пазарната стопанска система дава опция на предприемчиви китайци да станат милионери, само че страната не разрешава хищническа употреба на наемния труд, корупцията в държавните компании и институции се санкционира грубо, от време на време и със смъртни присъди. Политическа опозиция против системата е немислима и невъзможна, демокрацията е жертва на недемократична система, която обаче обезпечава нечуван стопански напредък и възстановяване на благосъстоянието на народа.
Малко прочут факт е обаче, че Китай не е първата страна, където е прибавен държавен капитализъм. Такъв е прибавен на процедура най- напред в в изпадналата в разорената след първата международна война Германия. След като Национал социалистическата работническа партия на Хитлер идва на власт през януари 1933г., другите партии са неразрешени, парламентарната народна власт е ликвидирана. Националсоциалистите неотложно подхващат значими ограничения и в региона на стопанската система. Започва масирано жилищно и пътно строителство, което понижава безработицата. Цялата външна търговия и валутните приходи се слагат под държавен надзор. През септември 1933 година се основава „ Държавен снабдителен фонд “, посредством който страната открива надзор върху производството на селскостопански артикули, върху цените им и търговията с тях, както и върху вноса на селскостопански артикули. Въвежда се прогресивна данъчна система с налог общ приход надхвърлящ 40%, лихвите от акции се лимитират до 6%, като облагите над тази граница на процедура се конфискуват в интерес на страната. Инфлацията е сложена под надзор. „ Тежко му на този, който надува цените – декларира Хитлер – аз имам за това SA ". За да реши проблемите с дефицит на артикули и първични материали, през 1936 година по негова концепция се основава „ четиригодишен проект “ за икономическо развиване на Германия под управлението на Херман Гьоринг. Производството престава да се подчинява на законите на търсенето и предлагането, „ Планът “ има правото и стартира да подрежда на крупните частните компании какво и какъв брой да създават, къде да се строят нови мощности, какви заплати да заплащат и на какви цени да продават – като естествено се възнамерява и тяхната облага. През 1937 година Хитлер утвърждава и основаването на „ Reichswerke Hermann Göring “ или „ Държавни предприятия Херман Гьоринг “, държавна корпорация за рандеман и преправка на ниско сортова желязна руда. Още идната година „ Райсверке “ уголемява активността си, капиталът и се усилва от 5 на 400 милиона марки, а под неин надзор и притежание попадат иззети еврейски предприятия, каменовъглени мини, военни фабрики, огромна част от предприятията на присъединената Австрия и окупираната Чехословакия. В идващите три години „ Райхсверке “ се трансформира в най-големия индустриален комплекс в Германия.
Ефектът от тези ограничения в региона на стопанската система е извънреден. Само за две години, от 1933 до 1935г. се основават 5 млн. нови работни места, броят на безработните спада от 6 на 1.8 млн, души а към 1936 година стартира да се усеща дефицит на работна ръка. Към края на 30-те години на предишния век, в Германия е построена високо ефикасна промишленост и военна индустрия, което и разрешава да предприеме военни дейности и окупира редица европейски страни, и да води война в продължение на пет години, изначало основно против Съветския съюз, а по-късно и на втори фронт против Съединени американски щати и Англия. В стопански проект държавният капитализъм реализиран нацистка Германия в действителност се указва сполучлив.
Но в случай че в Германия за първи път се ползва държавен капитализъм, пръв за подобен модел приказва не кой и да е, а.... идеологът и уредникът на Октомврийската революция- Ленин.
След взимането на властта от болшевиките в Русия през 1917г. новата работническо- селска власт експроприира фабриките и ликвидира пазарната стопанска система, като я заменя с планова. Създадената от служащите принадена стойност, към този момент няма да се завладява от буржоазията, а ще отива в държавната хазна и ще се разпределя заслужено за облекчаване на потребностите на народа. Но... резултатът, напълно не е подобен, какъвто се чака, стопанската система е пред колапс. Самият Ленин е шокиран, само че той е реалист и реагира надлежно. През октомври 1921г.в тирада пред VII-та Московска партийна организация, той споделя: " С нашата задача (икономическата) ние не можахме да се оправим в течение на три години... Нужно е да застанем на почвата на първичните буржоазен връзки ". На XI конгрес на РКП (б) напролет на 1922г. той споделя: " Капиталистът работи хищнически, само че получава облаги, той умее. А вие- облаги не получавате, правилата комунистически, идеалите-хубави- просто нарисувани светци, живи да влезете в парадайса,- а умеете ли да вършите работа?...Старият капиталист умее, а вие не умеете ". В публикация в " Правда " той написа: " Ние предполагахме посредством непосредствени нареждания на пролетарската страна да организираме по комунистически държавното произвеждане и държавното систематизиране... Животът сподели нашата неточност ". В друга тирада, отдадена на въвеждането на Новата икономическа политика (НЕП) той декларира: " и ние споделяме, че би трябвало всеки огромен бранш на националното стопанство да се построи върху персоналната заинтригуваност ". Големият теоретик прави завой съвсем на 180 градуса. Той е изгубил вярата в плановата стопанска система, разколебано е убеждението му, че може да бъде издигнат социализъм в изискванията на премахнат пазарен механизъм и персонален интерес. Изходът за него е...държавен капитализъм и той се афишира в негова отбрана. В брошурата си " За продоволствения налог ", той написа: " Последната опция и единствена рационална политика е да не се опитваме да забраним развиването на капитализма, а да го насочим в руслото на държавния капитализъм ". Той успокоява невярващите на очите и ушите си революционни маси, че държавния капитализъм не е заплашителен " тъй като, ние имаме в ръцете си фабриките, заводите, превоза и външната търговия ". Но какъв е този капитализъм, в случай че всички заводи и фабрики са владеене на страната? И той прави уговорка- ще се ползва " концесионен капитализъм " - крупни предприятия ще се отдават от страната на концесия на бизнесмени. В региона на дребностоковото произвеждане, той планува съществуването на " кооперативен капитализъм ". В брошурата си " За продоволствения налог " той приказва и за " трети тип капитализъм " -, при който заинтригувани капиталисти против комисионна да провеждат и реализират вътрешната търговия. Ленин отива и още по- надалеч, като позволява и " четвърти тип капитализъм ", при който на локални капиталисти, посредством подобаващ контракт да се поверяват " принадлежащи на страната заведения, произвеждане, земя, гори и прочея ". На въпроса, дали е допустимо съчетаване на диктатурата на пролетариата с държавния капитализъм, той дава отговор " несъмнено, че е допустимо ".
Проблемът, с който се сблъсква Ленин, е че на никое място в теорията на марксизма не се приказва за държавен капитализъм. Той упреква своите съперници в партията на неговата концепция за държавен капитализъм, като споделя, че те се взират по въпроса " в старите книги ", и им дава отговор, че в тези книги е написано за оня държавен капитализъм, който съществува при капитализма, само че няма нито една книга, за държавния капитализъм, който съществува при комунизма. " Дори Маркс не се е сетил да напише нито една дума по този мотив и умря, без да ни остави нито един прецизен откъс и необорими инструкции. Ето за какво би трябвало сами да излизаме от усложненията ".
Трябва да се отдаде дължимото на Ленин. Той стои една глава над съратниците си като Сталин, Бухарин и други комунистически водачи и догматици, за които комунизмът комбиниран с капитализъм е анатема. Към края на 1922г. обаче той към този момент е тежко болен и инвалид, изолиран е в санаториум отвън Москва и умира на 21 януари 1924 година НЕП-ът е анулиран, лениновите хрумвания за държавен капитализъм са заровени. И е забавен въпросът, при неговият голям престиж и въздействие, в случай че той е бил в положително здраве през 20-те години и е могъл да претвори на процедура концепциите си за държавен капитализъм, дали още тогава не би се родил и осъществил държавният капитализъм като един трети модел на държавно устройство?
И по този начин, поражда, въпросът, по- добър ли е политико икономическия модел на държавен капитализъм от актуалният капитализъм, съчетаващ парламентарна народна власт и пазарна стопанска система с минимално вмешателство на страната в нея?
Отговорът следва да бъде, че не може да се приказва за по- добър или по- неприятен модел. И двата модела имат прерогативи и дефекти. Но в случай че в миналото за Германия и през днешния ден за страна като Китай, популацията е задоволено в огромна степен и възприема този модел, той е невъобразим за страните с вековна парламентарна народна власт, където свободата на словото и печата, на политически сдружения и на избор кой и по какъв начин да ръководи страната е свещено право, с което е невероятно да се прави компромис
" Проповедниците на капитализма- споделя философът Бернард Ръсел- акцентират свещеният принцип на свободата, който обаче съдържа една максима- богопомазаните не би трябвало да бъдат ограничавани в господството им над тези с нежелана орис ". Известният американският създател и кино документален Майкъл Мур го дефинира по този начин: " Капитализъм значи малко хора да са доста добре, а останалите да им служат ".
В резултат на Октомврийската гражданска война обаче се ражда нов, различен строй. Неравенството, съгласно Маркс се основава на употребата на наемните служащи от класата, която има фабриките, машините, средствата за произвеждане, класа, която има и политическата власт. Изходът е работниците- пролетариата посредством гражданска война да отнеме властта от капиталистите, да откри своя власт- тирания на пролетариата и да експроприира средствата за произвеждане. Това и става в ново създаваният Съветски съюз- властта се поема от " авангарда на пролетариата " - Комунистическата партия, многопартийната система е ликвидирана, пазарната стопанска система е сменена с планова такава. Този модел се постанова и в редица източноевропейски страни след Втората международна война. Той има забележими достижения в премахването на неравенството, в ликвидирането на безработицата, в обезпечаването на гратис опазване на здравето и обучение и един огромен минус: плановата стопанска система се оказва неспособна да обезпечи на популацията стандарта на живот, който обезпечава пазарната стопанска система, което, наред и с неналичието на демократично публично устройство и докара до рухването на този модел след разпада на Съветския съюз.
Американският икономист Милтън Фридман дава следното пояснение: " Следва да е кристално ясно, че до момента не е открит различен модел, който да усъвършенства благосъстоянието на елементарните хора, с изключение на пазарната стопанска система ". Десетилетия преди него, на 11 ноември 1947г. Уинстън Чърчил в тирада в Народното събрание споделя: " Много форми на държавно ръководство са опитвани и ще се пробват. Никой не претендира, че демокрацията е такава съвършена форма. Може да се каже, че демокрацията е най-лошата форма на държавно управление- като се изключи другите, които са експерментирани ".
През последните двадесет години обаче в Китай се ражда нова форма на държавно ръководство, на социално- стопански и политически модел, които като че опровергават Чърчил и Фридман. Този модел, преставляващ всъщност държавен капитализъм, съчетава еднопартийна система под управлението на Комунистическата партия с пазарна стопанска система, развивана под контрола на държавното управление. В Китай държавното управление има доста мощни корпорации и взема решение, съгласно потребностите и задачите на стопанската система, кои промишлености следва да бъдат субсидирани. Изгодни заеми от държавните банки се отпускат основно на на държавните компании, само че и на частни такива, чието произвеждане се смята за предпочитано. Така, компании като Lenovo and Huawei Technologies, които са частни, получават забележителна държавна помощ; в следствие Huawei през днешния ден е основен състезател в в софтуерния бранш и вторият максимален експортьор в света на интернетна технология. Корпоративният налог в Китай е 25%, само че може да бъде понижен и до 15% за държавни и частни компании, чието развиване произвеждане се насърчава. В резултат на прилаганият държавен капитализъм, близо 600 млн. китайци се измъкват от хронична активност. Специално внимание се обръща на едва развити райони, където по планов път се развиват промишлености. Пазарната стопанска система дава опция на предприемчиви китайци да станат милионери, само че страната не разрешава хищническа употреба на наемния труд, корупцията в държавните компании и институции се санкционира грубо, от време на време и със смъртни присъди. Политическа опозиция против системата е немислима и невъзможна, демокрацията е жертва на недемократична система, която обаче обезпечава нечуван стопански напредък и възстановяване на благосъстоянието на народа.
Малко прочут факт е обаче, че Китай не е първата страна, където е прибавен държавен капитализъм. Такъв е прибавен на процедура най- напред в в изпадналата в разорената след първата международна война Германия. След като Национал социалистическата работническа партия на Хитлер идва на власт през януари 1933г., другите партии са неразрешени, парламентарната народна власт е ликвидирана. Националсоциалистите неотложно подхващат значими ограничения и в региона на стопанската система. Започва масирано жилищно и пътно строителство, което понижава безработицата. Цялата външна търговия и валутните приходи се слагат под държавен надзор. През септември 1933 година се основава „ Държавен снабдителен фонд “, посредством който страната открива надзор върху производството на селскостопански артикули, върху цените им и търговията с тях, както и върху вноса на селскостопански артикули. Въвежда се прогресивна данъчна система с налог общ приход надхвърлящ 40%, лихвите от акции се лимитират до 6%, като облагите над тази граница на процедура се конфискуват в интерес на страната. Инфлацията е сложена под надзор. „ Тежко му на този, който надува цените – декларира Хитлер – аз имам за това SA ". За да реши проблемите с дефицит на артикули и първични материали, през 1936 година по негова концепция се основава „ четиригодишен проект “ за икономическо развиване на Германия под управлението на Херман Гьоринг. Производството престава да се подчинява на законите на търсенето и предлагането, „ Планът “ има правото и стартира да подрежда на крупните частните компании какво и какъв брой да създават, къде да се строят нови мощности, какви заплати да заплащат и на какви цени да продават – като естествено се възнамерява и тяхната облага. През 1937 година Хитлер утвърждава и основаването на „ Reichswerke Hermann Göring “ или „ Държавни предприятия Херман Гьоринг “, държавна корпорация за рандеман и преправка на ниско сортова желязна руда. Още идната година „ Райсверке “ уголемява активността си, капиталът и се усилва от 5 на 400 милиона марки, а под неин надзор и притежание попадат иззети еврейски предприятия, каменовъглени мини, военни фабрики, огромна част от предприятията на присъединената Австрия и окупираната Чехословакия. В идващите три години „ Райхсверке “ се трансформира в най-големия индустриален комплекс в Германия.
Ефектът от тези ограничения в региона на стопанската система е извънреден. Само за две години, от 1933 до 1935г. се основават 5 млн. нови работни места, броят на безработните спада от 6 на 1.8 млн, души а към 1936 година стартира да се усеща дефицит на работна ръка. Към края на 30-те години на предишния век, в Германия е построена високо ефикасна промишленост и военна индустрия, което и разрешава да предприеме военни дейности и окупира редица европейски страни, и да води война в продължение на пет години, изначало основно против Съветския съюз, а по-късно и на втори фронт против Съединени американски щати и Англия. В стопански проект държавният капитализъм реализиран нацистка Германия в действителност се указва сполучлив.
Но в случай че в Германия за първи път се ползва държавен капитализъм, пръв за подобен модел приказва не кой и да е, а.... идеологът и уредникът на Октомврийската революция- Ленин.
След взимането на властта от болшевиките в Русия през 1917г. новата работническо- селска власт експроприира фабриките и ликвидира пазарната стопанска система, като я заменя с планова. Създадената от служащите принадена стойност, към този момент няма да се завладява от буржоазията, а ще отива в държавната хазна и ще се разпределя заслужено за облекчаване на потребностите на народа. Но... резултатът, напълно не е подобен, какъвто се чака, стопанската система е пред колапс. Самият Ленин е шокиран, само че той е реалист и реагира надлежно. През октомври 1921г.в тирада пред VII-та Московска партийна организация, той споделя: " С нашата задача (икономическата) ние не можахме да се оправим в течение на три години... Нужно е да застанем на почвата на първичните буржоазен връзки ". На XI конгрес на РКП (б) напролет на 1922г. той споделя: " Капиталистът работи хищнически, само че получава облаги, той умее. А вие- облаги не получавате, правилата комунистически, идеалите-хубави- просто нарисувани светци, живи да влезете в парадайса,- а умеете ли да вършите работа?...Старият капиталист умее, а вие не умеете ". В публикация в " Правда " той написа: " Ние предполагахме посредством непосредствени нареждания на пролетарската страна да организираме по комунистически държавното произвеждане и държавното систематизиране... Животът сподели нашата неточност ". В друга тирада, отдадена на въвеждането на Новата икономическа политика (НЕП) той декларира: " и ние споделяме, че би трябвало всеки огромен бранш на националното стопанство да се построи върху персоналната заинтригуваност ". Големият теоретик прави завой съвсем на 180 градуса. Той е изгубил вярата в плановата стопанска система, разколебано е убеждението му, че може да бъде издигнат социализъм в изискванията на премахнат пазарен механизъм и персонален интерес. Изходът за него е...държавен капитализъм и той се афишира в негова отбрана. В брошурата си " За продоволствения налог ", той написа: " Последната опция и единствена рационална политика е да не се опитваме да забраним развиването на капитализма, а да го насочим в руслото на държавния капитализъм ". Той успокоява невярващите на очите и ушите си революционни маси, че държавния капитализъм не е заплашителен " тъй като, ние имаме в ръцете си фабриките, заводите, превоза и външната търговия ". Но какъв е този капитализъм, в случай че всички заводи и фабрики са владеене на страната? И той прави уговорка- ще се ползва " концесионен капитализъм " - крупни предприятия ще се отдават от страната на концесия на бизнесмени. В региона на дребностоковото произвеждане, той планува съществуването на " кооперативен капитализъм ". В брошурата си " За продоволствения налог " той приказва и за " трети тип капитализъм " -, при който заинтригувани капиталисти против комисионна да провеждат и реализират вътрешната търговия. Ленин отива и още по- надалеч, като позволява и " четвърти тип капитализъм ", при който на локални капиталисти, посредством подобаващ контракт да се поверяват " принадлежащи на страната заведения, произвеждане, земя, гори и прочея ". На въпроса, дали е допустимо съчетаване на диктатурата на пролетариата с държавния капитализъм, той дава отговор " несъмнено, че е допустимо ".
Проблемът, с който се сблъсква Ленин, е че на никое място в теорията на марксизма не се приказва за държавен капитализъм. Той упреква своите съперници в партията на неговата концепция за държавен капитализъм, като споделя, че те се взират по въпроса " в старите книги ", и им дава отговор, че в тези книги е написано за оня държавен капитализъм, който съществува при капитализма, само че няма нито една книга, за държавния капитализъм, който съществува при комунизма. " Дори Маркс не се е сетил да напише нито една дума по този мотив и умря, без да ни остави нито един прецизен откъс и необорими инструкции. Ето за какво би трябвало сами да излизаме от усложненията ".
Трябва да се отдаде дължимото на Ленин. Той стои една глава над съратниците си като Сталин, Бухарин и други комунистически водачи и догматици, за които комунизмът комбиниран с капитализъм е анатема. Към края на 1922г. обаче той към този момент е тежко болен и инвалид, изолиран е в санаториум отвън Москва и умира на 21 януари 1924 година НЕП-ът е анулиран, лениновите хрумвания за държавен капитализъм са заровени. И е забавен въпросът, при неговият голям престиж и въздействие, в случай че той е бил в положително здраве през 20-те години и е могъл да претвори на процедура концепциите си за държавен капитализъм, дали още тогава не би се родил и осъществил държавният капитализъм като един трети модел на държавно устройство?
И по този начин, поражда, въпросът, по- добър ли е политико икономическия модел на държавен капитализъм от актуалният капитализъм, съчетаващ парламентарна народна власт и пазарна стопанска система с минимално вмешателство на страната в нея?
Отговорът следва да бъде, че не може да се приказва за по- добър или по- неприятен модел. И двата модела имат прерогативи и дефекти. Но в случай че в миналото за Германия и през днешния ден за страна като Китай, популацията е задоволено в огромна степен и възприема този модел, той е невъобразим за страните с вековна парламентарна народна власт, където свободата на словото и печата, на политически сдружения и на избор кой и по какъв начин да ръководи страната е свещено право, с което е невероятно да се прави компромис
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ